След като отхвърлихме гръцкия прототип за тракийската погребална култура в предната глава, сега ще покажа и къде трябва да се търси прототипът на тракийските гробници и на кой тип погребална култура те наподобяват.

Обичайно повечето хора, чувайки за Египет, си представят пирамиди и в редки случаи, Долината на царете. Това обаче не е всичко. Нашите хора абсолютно елиминират от сметката гробниците на много царе и на абсолютно всички „не-царе” – аристокрация, обикновени хора и прочие. После, Египет е изживял поне към 4000 години погребална култура и винаги е бил водещ в това отношение в световен мащаб. Той има всякакви гробници; като се започне от едноетажните хълмови мастаби, през различните по вид и форма пирамиди, към погребалните храмове от Средното царство, гробниците-саркофази и се стигне до Новото царство и вкопаването в естествени хълмове, без при това да се броят по-масови явления като погребални камери в стените на скалите. Египет е същинска Мека за всеки, който търси начин да прогледне в отвъдния мироглед на древните.

Тук ще обърна внимание на връзката между тракийските гробници по нашите земи и египетските царски гробници от Новото царство и Долината на царете.

Един призрак броди из древността на нашите земи на любителско ниво и „мъти водата” на иначе бистрия поглед. Една теория, изградена на пресилен възглед и сблъскана с любителско непознаване, бива изкривена и давана като основна хипотеза за произхода на гърците. При това от хора, радетели на тракийската погребална култура, на бичите култури, отхвърлящи манипулаторите в световната история, за какъвто смятат дори сър Алън Гардинър.

Същите тези са възприели една теория, която се нарича „Черната Атина” и са я превърнали в хипотеза за нубийския произход на древните гърци. Гърците, казват, са нубийци, изхвърлени през преходния период или Новото царство от Египет.

Дали?

Върху тази теория ще се фокусирам сега.

Мартин Бернал и „Черната Атина”